Pa onda bar veruj nekom ko koliko bilo jeste !
Da je tako kao sto pise - Veterinarska inspekcija i Ministarstvo poljoprivrede bi uveli obavezno ispitivanje na Trihinelu i kod mesa konja, goveda , ovaca, zivine - a ne samo kod svinja !
Sta mislis zasto to nije obaveza kod ostalih zivotinjskih vrsta ?
Pozdrav !
* Lako je naučiti životinju, lako je naučiti prostaka, ali teško je naučiti onoga ko je nenaučen postao učitelj drugima... *
( Vladika Nikolaj Velimirović )
Jer je verovatnoca da se desi to o cemu si ti pisao i citao - ravna onoj da te udari grom !
* Lako je naučiti životinju, lako je naučiti prostaka, ali teško je naučiti onoga ko je nenaučen postao učitelj drugima... *
( Vladika Nikolaj Velimirović )
Verovatnoca postoji ali retka,naravno i dalje jedem a ne nosim jagnjetinu na pregled. 1996GOD, sam bio na rucku gde se posle tog rucka kod troje odraslih i jednog deteta pojavila trihinela sa pratecim simptomima,jos jedan coveki ja nismo dobili a jeli smo istu hranu konkretno sarmu. Za dva dana broj zarazenih je skocio na preko 100,to se desilo u odzacima. Meso kupljeno u lokalnoj mesnici.Objasnjenje doktora zasto mi nismo zarazeni je zato sto smo u to vreme koristili alkohol toliko znam o tome.
B)Opsta situacija je dobra.Neprijatelj se povlaci na svim linijama.Vojvoda Zivojin Misic
Znači vas dvojica ste bili zaraženi alkoholom. Eto vidiš ako glistu staviš u vodu ona mrda vesela, a ako je staviš u alkohol ona ugine. Naravoučenije : Ko pije nema gliste (ni crviće)
KADA BUDEM LOVIO U VEČNIM LOVIŠTIMA LOVIĆU SA BRETONOM
Znaci ribolovcima zabranjen alkohol. Neznam dali je stvarno zbog alkohola ali vadio sam krv i sve je bilo ok a oni su imali problema,zaboravio sam koji stupanj zaraze su imali. Ostali ljudi koji su jeli suhomesnate proizvode oni su bili jako naj....!!
B)Opsta situacija je dobra.Neprijatelj se povlaci na svim linijama.Vojvoda Zivojin Misic
Jos ovo - i ne bi imao vise sta da dodam !
Ipak nece biti da je iz sarme kuvane 3 sata !
Prevencija bolesti se postiže veterinarskim nadzorom i trihineloskopijom mesa u klaonicama, što je u nas i zakonom propisano. Individualni proizvođači mesa, posebice sada za vrijeme klanja svinja, obvezno bi trebali odnijeti meso na trihineloskopski pregled kako bi se isključila zaraženost parazitima trihinele. U osobne mjere zaštite na prvome mjestu spada dobra termička obrada mesa, pri čemu u svakom njegovu dijelu temperatura mora prijeći 80 stupnjeva Celzijevih, jer tek pri toj temperaturi ugibaju eventualno prisutne ličinke. Smrzavanjem mesa na minus petnaest stupnjeva Celzijevih u tri tjedna također se uništavaju ličinke. Kod još nižih temperatura je, naravno, potrebno kraće vrijeme. Tako se u velikim hladnjačama u tu svrhu meso naglo zamrzava na minus četrdeset stupnjeva. Soljenje, sušenje i dimljenje mesa uništava ličinke samo ako je propisno učinjeno, tako da vam iskustvo i nije neka prednost.
(Smrzavanje mesa na -15C kroz trideset dana, na -20C kroz deset dana, ili naglo smrzavanje na temperaturu između -40C i -70C, uspješno uništava ličinke. U klaonicama koje imaju veliki promet mesa koristi se ovaj način naglog zamrzavanja. Prilikom termičke obrade hrane dosezanje temperature od 80C uništava ličinke trihinele, ali treba paziti da svi dijelovi mesa dosegnu tu temperaturu.)
Pozdrav kolege !
* Lako je naučiti životinju, lako je naučiti prostaka, ali teško je naučiti onoga ko je nenaučen postao učitelj drugima... *
( Vladika Nikolaj Velimirović )
Ne znam dali može meso da se "očisti" od trihineloze kuvanjem ni smrzavanjem, a i da može ja ga sigurno ne bi jeo. Svako domaće svinjče bilo zaklano u kućnoj radinosti ili u klaonici prvo ide u zamrzivač. A posle se ili kuva ili peče, obično po par sati, pa se ljudi ipak zaraze. Kod mene (Slavonija) je zadnjih 30-ak godina (koliko ja pamtim) bilo dosta trihineloze kod svinja. Sve meso koje je bilo zaraženo trihinelozom je uništavano (spaljivano) ili zakopavano. Negde gde je bilo u većim količinama je išlo u preradu za kereću hranu. Nisam čuo da ga je neko termički obrađivao za ljudsku ishranu. Ne tvrdim da nije moguće, ali kažem opet, ja ga ne bi jeo. A za onaj slučaj trovanja u Odžacima Klaja je u pravu. U pitanju je naša familija. Oni svi dobili osim Klaje. A meso kupljeno u mesnici koja je imala obavezu da pregleda meso. Tada je u Odžacima bilo dosta slučajeva zaraze. Nekad je dobro da čovek i pije alkohol. Od tog dana moja tetka (Klajina keva) uvek mu govorila: pij ti sine, bićeš zdraviji. Malo šale. Više puta sam čuo da ljudi zajedno večeraju na svinjokoljama gde meso nije nošeno na pregled. Jedni se zaraze a drugi ne. Uglavnom se ne zaraze oni koji konzumiraju alkohol. Ili je to neka slučajnost, ne mogu da tvrdim. Ja sam uvek i meso DS nosio na analizu, a desilo se 1997. godine da je jedno nazime imalo trihinelozu. A ko je jednom dobije nosi je ceo život, pošto je samo zalečivo a ne i izlečivo (bar tako kažu doktori).
pričao sam sa jednim drugarom koji je isto tvrdio da su jeli u nekom restoranu njih 4 a da je samo vozač to jest dugar sa kojim sam pričao bio zaražen , pošto su ostali pili neke rakije.
dali nešto vredi ili ne ali ima dosta priča o tome kako oni koji su malo više konzumirali alkohol nisu zaraženi,najverovatnije je moguće ali nije naučno dokazano,samo niko se još nije pohvalio da je pio sok i nije zaražen a nalazio se medju onima koji su kozumirali zaraženu hranu
Ljudi brkate stvari ! Niko nije rekao da meso zarazeno Trihinelom treba da se termicki obradjuje i konzumira ! Meso zaklanih svinja obavezno doneti na Trihineloskopski pregled - a ako se utvrdi prisustvo trihinele spiralis - meso se spaljuje i neskodljivo uklanja . Sprovode se detaljne mere DERATIZACIJE (neskodljivo uklanjanje glodara) na farmama iz kojih potice meso zarazenih svinja - a lesevi pacova i miseva se takodje spaljuju !
Larve Trihinele se ne mogu ukloniti iz mesa - ali se mogu neutralizovati tj. onemoguciti da izazovu bolest ili pobiti prosto receno . S tim sto one i dalje ostaju u mesu - ali su mrtve i ne mogu izazvati bolest ! Znaci na prvom mestu - obavezan pregled mesa !
A sa druge strane , kao sto stoji u mom predhodnom postu - da li stvarno mislite da industriske klanice vrse pregled bas svakog grla svinja koje zakolju - a recimo kolju po 200-300 dnevno !?
Tu se ispitivanja rade po sistemu slucajnog uzorka u odredjenom procentu - ali se zato sprovode i preventivne mere za slucaj da se neka zarazena svinja ipak "provukla" !
Tako se u velikim hladnjačama u tu svrhu meso naglo zamrzava na minus četrdeset stupnjeva.
Pozdrav !
* Lako je naučiti životinju, lako je naučiti prostaka, ali teško je naučiti onoga ko je nenaučen postao učitelj drugima... *
( Vladika Nikolaj Velimirović )
Novi izveštaj, objavljen prošlog decambra, otkriva da 2/3, ili više od 60 odsto vukova ispitanih u Montani i Ajdahu ( North Rocky Mountain) nose parazit, poznat kao ehinokokozni granulozis pantljičara, koji je uzrok hidatidozne bolesti. Zahvaljujući izmetu vukova koji danas dominiraju na ovim prostorima, milijarde jaja ove pantljičara čeka, nove domaćine. Naime ova jaja, nevidljivi za ljudsko oko, se konzumiraju ispašom životinja, uključujući divlje i domaće papkare, gde u njima često stvaraju ciste na plućoma i jetri, što može biti fatalno za novog domaćina, mada je možda njihov najveći uticaj na ovim životinjama loše stanje koje ih čini više osetljivim na oštre zimske vremenske uslove. Ova bolest nije postojala u Montani i Ajdahu pre naseljavanja kanadskih vukova 1995-1996. koji se primarni nosioci E. granulosus. Psi, su takođe izuzetno osetljivi na ove parazite, a i ljudi mogu oboleti udisajem jaja iz vazduha ili diranjem dlake psa isl.. Kod ljudi, hidatidna bolest najčešće stvara cistu na mozgu, što može biti kobno ako se ne ukloni hirurškim putem.... Ova bolest može stvoriti probleme u Jugoistočnoj Evropi, gde je ustanovljena veoma visoka prevelenca. Mada je u nekim endemskim područjima konstatovano smanjenje pojave bolesti, ima izveštaja o novim žarištima kod životinja....
Син език" и по дивите кози в Смолянско?
11.09.2014
"Син език" и по дивите кози в Смолянско?
В Регионалната инспекция по околна среда и водите в Смолян е получен сигнал от горски служители за агонизираща дива коза. В съобщението е посочено, че животното се намира в района на местността “Св. Пантелеймон”.
На мястото експертите от „Група за бързо реагиране“ са намерили дивото животно във видимо неадекватно състояние. Според специалистите е възможно дивата коза да е болна от „син език“. Незабавно е уведомена Областната дирекция по безопасност на храните – Смолян, съобщиха от пресцентъра на РИОСВ.
В екоинспекцията е получен и сигнал за намерена мъртва дива коза в околността на смолянското село Мугла. Според специалисти тя е умряла от заболяването „син език“. Трупът на животното е изпратен в специализиран екарисаж.
Преди няколко дни бе съобщено за близо 100 муфлони в Кърджалийско, също умрели от болестта "син език".
Дивата коза (Rupicapra rupicapra) е защитена от закона, тъй като числеността ѝ е крайно ниска. Защитен вид от 2007 г.. 60 % от популацията обитава НП "Пирин","Централен Балкан" и "Рила", ПП "Рилски манастир" и резервати в Западни Родопи. Включена в Червената книга на България (1985) като застрашен вид.
Ко нам гарантује да је месо које је проглашено исправним стварно исправно?
Иначе је ово добар пример колико дешавања у ловству не погађају само ловце, већ и доста шири круг људи око ловаца. http://www.kurir....ak-2108363
Problem je u tome sto vecina veterinarskih stanica nije opremljeno dovoljno da bi uradili analizu na trihinelu znam dosta slucajeva gde ljudi nose meso DS kod veterinara i on na obican trihinoskop pregledava meso i kaze zdravo je mozete ga konzumirati!I kada sam par puta sugerisao mojim lovcima da to nije ispravno svi su odmahnuli glavom i kao ma daj ti si vazda najpametniji!
Учените се опитват да изкоренят дивите свине, разрушителни инвазивни видове.
Обаждането дойде една сутрин през пролетта на 2013 година. Гробището беше забързано. Шарлът Уотсън си спомня ясно. Работи в съдилищата в Ню Йорк. Тя също така ръководи организация, която защитава историческото гробище в селския Тексас, където е израснала. Името Willow Wild, това гробище седи на 36 хектара (90 акра) в Бонам. Редакцията е на около 130 километра североизточно от Далас. Един човек в ??Бонъм, който редовно посещава гробището, беше първият открил сцената.
"Нещо ужасно се е случило", припомня Уотсън - диви прасета! Бяха нахлули и изкоренени широки петна трева. Изглеждаше, че някой е измъкнал тревата и е обработвал почвата. "Изглеждаше наистина лошо", казва Уотсън. "Не можете и да си представите, че тревата ще се възстанови някога." През следващите няколко седмици дивите свине спяха под дърветата, които бяха около тях, и през нощта се вмъкваха в гробището и изравяха почвата за грудки и червеи. Тези бели червеи, които израстват за да станат бръмбари, живеят на няколко сантиметра (няколко инча) под повърхността на почвата. Нашествениците нямаше да напуснат бързо сами. Уотсън и нейната група трябваше да се изправят пред някои трудни въпроси за това как да се справят с тези "добронамерени" свине.
Тексас едва ли е единствен по отношение на мародерстващите свине. Тези диви свине могат да бъдат намерени в почти всеки щат в САЩ. Те също са забелязани в Канада, а много от тях преминават границата от Тексас в Мексико. В Съединените щати те са концентрирани в югоизточните щати. Те също така причиняват опустошение в други страни, включително в Обединеното кралство и Австралия. В Германия орди от диви свине изкопават градини в предградията на Берлин.
Дивите прасета причиняват около $ 1.5 милиарда щети всяка година в Съединените щати, най-вече на посевите, според Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Те също представляват опасност за здравето. Дивите прасета носят най-малко 30 заболявания и 37 паразита (организми, които живеят и се хранят в жив домакин). Някои от тези болести и паразити могат да се разпространяват и в други животни. Те могат също да заразят хората, които ядат или дишат микробите. Дивите свине могат, макар и рядко, да атакуват хора. През декември миналата година например дива свиня нападна германския ловец, който го беше прострелял и ранил. Човекът по-късно починал.
Биолозите на дивата природа по света искат да проучат и разберат тези диви свине, за да спрат заплахата. Те следят животните да разберат поведението им и да предскажат къде ще отидат. Изследователите тестват нови капани, включително някои, които изпращат видео в реално време към приложения за смартфони.
Спирането на прасетата е трудно, отчасти, защото те са предпазливи. "Те са едни от най-умните животни на планетата", отбелязва биологът на дивата природа Алън Лиъри. Той работи за Министерството на опазването на Мисури в столицата на щата Джеферсън Сити. "Трябва непрекъснато да измисляме нови техники, за да бъдем пред тях", казва той. В момента свинете печелят.
Инвазия на свинете.
Те идват с много имена: wild pigs, wild hogs, feral swine, feral pigs and wild boars. Но те всички са Sus scrofa, вид свине, родени в Европа, Азия и Северна Африка.
Група диви прасета може да опустоши полета от царевица или соя през нощта. Те могат да разрушат речните брегове и да причинят опустошение в близост до градовете, дори в дворовете на хората. Те унищожават озеленяването. Калната каша, която оставят зад гърба си, често прилича на кратер от бомба.
През последните няколко десетилетия заплахата от свине се е увеличила в Съединените щати, защото животните нямат естествени хищници. Нещо повече, хората не са намерили ефективен начин да ги спрат. През първата седмица след като най-бързата магистрала в Съединените щати бе открита - на юг от Остин, Тексас - три коли се сблъскаха с диви прасета. Тогава се случи инцидента с боен самолет F-16, който се сблъска с диви прасета на пистата във Флорида. Пилотът катапултира и неговия самолет за 16 млн. долара бе унищожен.
Има термин, който да описва същества като дивите свине: инвазивни видове. Тези организми не причиняват проблеми в техните естествени местообитания. Но когато хората ги въвеждат в нова среда, било то целенасочено или случайно, те са причина за проблеми. Понякога големи проблеми. Нахлуващите растения и животни бързо могат да заглушат наличните ресурси и да затруднят други видове.
Инвазивните могат да изгонят местните видове и те да изчезнат. Или инвазивните видове могат да навредят на културите и природните зони, като например горите. Инвазивните насекоми могат да убият дървета, оставяйки гората по-вероятно да изгори. Едно проучване от 2005 г. изчислява, че инвазивните видове причиняват 120 млрд. долара годишно в САЩ.
Свинете не са родени в Северна Америка. Испанските заселници, които колонизират Флорида през 14-ти и 15-ти век, носят със себе си свине. През първите няколко стотин години популациите на тези животни били малки и останали такива. Те рядко обикаляли отвъд флората на щата Флорида.
След това ловците се заинтересували от дивите прасета към края на 20-ти век и всичко се променило.
"Популярността им е причината за изграждането на стотици търговски заградени площи за лов на диви свине", казва Джак Майер. Той е биолог от дивата природа в националната лаборатория на река Савана в Айкен, С. С., и изследва диви свине повече от 40 години. Фермерите започнали да отглеждат диви свине за ловци. Уви, казва той, животните не могат да бъдат задържани в оградите. "Почти във всеки щат има от тези оградени площи." Сега той казва: "Най-малко една или повече от тези огради във всеки щат изпускат прасета".
И дивите им популации са експлодирали през последните 20 години. Отчасти това е, защото свинете могат да живеят навсякъде, да ядат почти всичко - от жълъди до малки животни - и да се възпроизвеждат бързо. Те могат да се адаптират към почти всеки климат. Майер казва, че са били забелязани в 48 щата в САЩ (включително Хавай и Аляска). Тези диви свине са установили популации в 36. Засега само Уайоминг и Роуд Айлънд изглежда са свободни от диви прасета, казва Майер.
Лиъри, в Мисури, казва, че хората могат да бъдат част от проблема. Картите показват популациите от свине, отделени един от друг на стотици километри. Вероятно прасетата не са го окупирали по този начин. Хората трябва да са ги транспортирали. "Знаем, че свинете не летят и трябва да се преместят по някакъв начин", казва той. Някои хора умишлено пускат диви свине в район, за да създадат лов, въпреки че това е незаконно. Такива действия пораждат нови популации на свине.
Проблемът не изчезва. Министерството на земеделието в Тексас прогнозира, че ако не се направи нищо, популацията на свине в това състояние ще се утрои в рамките на пет години. Федералната програма, Националната програма за управление на щетите от свине, е създадена, за да ограничи разрастването на инвазивните видове. Според него САЩ вече разполагат с около 5 милиона или 6 милиона диви прасета. И броят им непрекъснато расте.
Наистина този растеж не показва признаци на забавяне, според проучване от 2017 г. в списанието за приложна екология. Представители на USDA са изследвали популациите на свине от 1992 г. до 2012 г. Ако продължат да се разпространяват със същата скорост, те смятат, че повечето окръзи в Съединените щати ще бъдат измъчвани от диви прасета в рамките на 30-50 години.
Лов - понякога дори от хеликоптери
Дивите прасета могат да се движат със скорост 48 километра в час и да преминават през огради. Тези свине могат да се репродуцират веднъж или два пъти всяка година, средно по пет или шест прасенца на раждане. Някои хора на юг дори се шегуват, че "прасетата са родени бременни". Едно прасе може да расте бързо и да тежи стотици килограми.
Учените разполагат с много информация за навиците и поведението на дивите свине, казва Марк Смит. Той е биолог от дивата природа в Университета Оубърн в Алабама. "Всеки се взира в същата наука", казва той. "Нашата роля е да извлечем най-добрата информация там, да я видим и да направим добри преценки за добра наука".
Някои учени са управлявали компютърни модели на популациите от свине. След това те анализират какви тактики за контрол може да се окажат най-успешни и да доведат до намаляване на тези популации. За да се освободи напълно един щат от свинете, повече от две трети от животните трябва да бъдат премахвани всяка година, предполагат тези компютърни модели. И тази степен на отстраняване ще трябва да продължи година след година след година - докато няма повече прасета.
Как може да се извърши това премахване? В края на краищата те са свободни животни.
Някои щати са създали ловни сезони. Други са докарали оръжия, или обучени ловци. Други предлагат награди за трупове от диви свине. Щата Тексас прие закон през 2011 г., който позволи на хората да отстрелват прасетата от хеликоптери. Сега някои хора плащат за изживяването хиляди долари.
Отвъд лов
Смит се съмнява, че ловът някога ще реши проблема. Повечето ловци спират, след като добият едно или две прасета. Нещо повече, някои учени са забелязали, че свинете могат да се учат от лова. Те могат да адаптират поведението си, за да избегнат ловците. Някои може да се отдалечат от полетата, където хората предпочитат да ловуват. Или животните могат да ядат през нощта, вместо през деня. Това може да ги направи по-трудни за намиране. Лиъри казва, че капанът предлага най-добрия шанс за залавяне на повече прасета. Но капаните трябва да са по-умни от животните.
Свинете могат да се изкачат, така че капаните трябва да са високи и да нямат остри ъгли, които дават възможност на свинята да се изкачва. И капаните трябва да могат да хванат всички прасета наведнъж. Ако някое се размине, те ще знаят достатъчно, за да не се върнат при този капан. Тогава, ако не бъдат заловени по друг начин, тези прасета могат да колонизират нова област.
По-новите капани включват нови технологии. Някои от тях включват камери за датчици за движение, които се свързват с приложения за смартфони. Камерите гледат капана, който прилича на голям пръстен с висока метална ограда. Има една или две отворени врати на заграждението. Когато пристигат свине, камерата сигнализира на собственика на земята или на рейнджъра. Тогава някой може да гледа сцената в реално време, откъдето и да са. След като всички прасета влецнат в оградения обръч, ловецът може да пусне врата през приложението. Това обаче не е евтино. Капанът ще струва на земеделския производител стотици долари. С помощта на сензори, камери и апарати тази цена може да се увеличи на хиляди.
Капаните също няма да могота да хванат всички прасета, казва Майер. Така че учените разглеждат други подходи. Биолозите в Алабама и Колорадо изследват възможни отрови. Но няма гаранция, че само прасетата ще я погълнат. Тексас, например, има черни мечки. Те ядат почти всичко, което и прасетата ядат. Животните също могат да вземат стръвта-отрова. Изследователите ще трябва да открият, как да отровят дивите свине, без да навредят на мечките или други животни.
В Оубърн Смит казва, че ветеринарните лекари също работят по стратегии за контрол на раждаемостта при свинете. Това са лекарства или устройства за предотвратяване на възпроизводството. Изследователите са разработили такива лекарства, които работят. Но ето, че ще се наложи някой да го инжектира директно във всяко прасе. И това не е практично за дивите животни, които могат да бъдат навсякъде - и да се крият.
Такива усилия за отърваване от свинете имат най-голям шанс да работят там, където животните са нови, казват експерти. Но предизвикателството да се отстраняват постоянно всички прасета, е обезсърчително. Така че учените искат да съсредоточат усилията си върху намаляването на популациите на свинете и ограничаването на щетите, които причиняват.
Смит казва, че начинът за намаляване и контрол на проблема с дивите свине ще доведе до комбинация от методи. Първо, обаче, хората трябва да бъдат убедени, че движещите се и освобождаващи свине са сериозен проблем. След това капаните могат да бъдат полезни, за да се улови по-голямата част от прасетата. Контрол на раждаемостта или отрови, ако те не причиняват голяма вреда, могат да също да помогнат. А ловците може да отстрелят последните.
Шарлот Уотсън, в гробището в Тексас, преминала през собственото си изпитание, за да се отърве от прасетата. Първо, наела някого, за да постави капани. "В идеалния случай, прасетата се влизат там и не могат да се върнат навън", казва тя. Тогава ще дойде един ловец, който ще отстреля прасетата. Гробището ще плати за всяко хванато животно. Но това не заработило. "Те не обърнаха внимание на капаните", казва тя за прасетата. "Разбира се, свинете са много умни." Няколко седмици по-късно обаче прасетата се преместили в друг район. Те не са се завърнали. Въпреки, че Уилоу Уайлд може би е била пощадена за сега, няма гаранция, че свинете няма да се върнат отново за опустошение.
Састанак за спровођење мера за спречавање ширења афричке свињске куге у дивљих свиња одржан у сали општине Генерал Тошево. Иницијатива за скуп је директор североисточном државног предузећа Енг. Веселина Нинов за присуствовало више од 30 председника ловачких странке за "Кхан Телериг 2010" и удружења "Удружење ловаца и риболовци-Генерал Тошево."
"Циљ састанка је да каже оно што зависи од нас и шта треба да урадимо да спречи афричке свињске грознице и да минимизира штету ако је болест дошла на нашу територију. Смртност код ове болести прелази 90% и да сви треба да предузме хитне и адекватне мере да се носи на најбољи начин "- рекао је Рус Нинов.. Он је објаснио да ловаца који прошле недеље одржан је састанак у Министарству пољопривреде, прехране и шумарства, која је постало јасно да у близини румунског града Тулча већ регистрованих случајева афричке свињске куге и један од најважнијих мера да се носи са тренутном ситуацијом, драстично се смањује популација дивље свиње. Ово би требало да се уради кроз јачање појединачне лов и ловци треба да буду опрезни и да испуни свој план за годишњи снимања до октобра јер је то ограничење године о броју стрељаних свиња неће имати, то није начин да се ограничити број лиценци за лов на дивље свиње.
"Из године у годину говоре о болести и да га оштети, али овде је већ куца на врата. Ризик за нас је веома велики, јер смо подељени копнену границу и најважнија ствар је да се драстично смањи популацију дивљих свиња "- рекао је Рус Нинов..
"Једино право решење тренутно је да се свиње сведе на минимум, као што су то учинили у Немачкој. Ако ће куга кроз нашу земљу изгубе су велики не само за дивље животиње, већ и за оне који узгајају. Ако се то догоди, држава ће морати да плати прасе велике количине користи, тако да сви заједно морамо учинити да се ограничи штету "- упозорио Нинов.
Др Галина Савова ветеринар у општини објашњавају како ловци могу разликовати болест. Она је затражила ловце да одредимо тачну локацију, који је убио животињу, тако да ,, уколико се утврди заражена свиња да чине подручја у близини / пределах 3 км., 10 км. и 40 км / у који треба пратити стање других животиња и да се не лови. Бранимир Димитров је удружење "Удружење ловаца и риболовци-Генерал Тошево" обећао сваку ловну дозволу, која се издаје се писана узорака мора се узети од сваке животиње.
Током састанка је одлучено у наредним данима да организује курс за селективну лов на дивље свиње, да би више људи да учествују у лову и популацији дивље свиње у области да се смањи што је брже могуће. Тренутно, око 30 одсто ловаца на територији државне шумарске-Генерал Тошево могу учествовати у селективном снимања., Али неки од присутних на састанку рекао да су спремни да проведу такав курс и да се укључе активније у лову.
"За 40 година сам ловац, али је први пут да је држава претвара у нас, све нас треба и ми ћемо одговорити. Морамо да створимо добру организацију и оно што је потребно за нас "- рекао је Керали Керанов, председник ловачког друштва
А слични састанци ће се одржати са свим ловачким удружењима у оквиру Североизизтоцхното предузећа на првом месту биће они са ловцима у граничним подручјима Румунија.
Bugarski Agencija za sigurnost hrane (HD) smatraju da je prvi slučaj afričke svinjske kuge kod divljih svinja kraju Kainardja m. Silistra, rekla je državna uprava. Mrtvi divlja svinja je pronađen odmah pored ograde na granici sa Rumunijom, koja je zatočen u pokušaju da centrira teritoriju Bugarske. Objekat je ispunio svoje zaštitne funkcije. Ispitivanje uzoraka potvrdila prisustvo virusa afričke svinjske kuge (ASF).
U cilju kontrole i iskorenjivanja bolesti, HD počela je da sprovodi sve mere u skladu sa važećim propisima. Pronađeno je uništenje i sahranjivanje divlje svinje. Dezinfekcija je izvršena na lokaciji grobnice.
Će se vršiti stalne kliničke preglede ASF u domaće svinje i uzorci sve mrtve ili pokazuju kliničke znake divljih i domaćih svinja u okviru Programa za prevenciju i kontrolu bolesti ASF u Bugarskoj. Mere u domaće svinje imaju za cilj da stroge mere biosigurnosti u cilju razbijanja mogućnost prenošenja infekcije među divljim i pitoma svinja stanovništva u zemlji. Oni su zasnovani na strategiji Evropske unije (EU) u afričke svinjske groznice (Sante 7113/2015) i imaju za cilj pre svega na divlje populacije.
Kontrola strategija ASF se zasniva na ranom otkrivanju bolesti i sprovesti stroge mere kontrole i bio-bezbednosti na lokacijama. U ovom trenutku, ASF je otkriven u devet država članica: Belgija, Češke, Poljske, Estonije, Letonije, Rumunije, Mađarske, Litvanije, Bugarske.
Sutra, 24. oktobra, od 13.00. Da li će održati sastanak Regionalne epizootiološkim komisije u gradu. Silistra, koji će diskutovati mjere i radnje iz različitih odeljenja u ovoj oblasti.
Mesto otkrića mrtvog divlje svinje je blizu izbijanja ASF u Rumuniji. Dalja ekspanzija epizootiološkom studijske i posjete eksperata iz sedišta Agencije za sigurnost hrane
Krivolov se odvija u Zapadnoj Srbiji, Opština Požega, okolna sela ! Ubijaju se srne !!!
tomo vrbas Offline
· 20.04.2025. 08:48
Христос Васкресе.
Planinko011 Offline
· 04.11.2024. 07:37
Milane imas temu izbor prve puske za pocetnike mada tesko da ce neko nesto smisliti protiv Z6 e sad taj Lupo ne znam.
MilanO Offline
· 15.10.2024. 05:38
Pozdrav ljudi, hvala za prijem, imao bih par pitanja sa obzirom da sam tek dobio sve potrebne dozvole za lov, a ranije nisam lovio, zanima me šta mislite ovoj kombinaciji. Benelli Lupo i Swarovski Z6
tomo vrbas Offline
· 01.01.2024. 19:30
Сретна Нова година колеге ловци да сте ми живи и здрави, и да вас ловачка срећа и око и даље служе! 🍻
Planinko011 Offline
· 01.01.2024. 17:21
Drage kolege želim vam zdravlja, lične i lovačke srece u 2024toj. (I da nam se ružne stvari ne ponavljaju).
slavaplana Offline
· 15.12.2023. 13:46
Niko ništa ne piše na forumu.LSS radi punom parom.Ima podršku lovaca.Jedni isti 30 god sede po U.O.i udruženjima.Nisu oni krivi mi smo što to trpimo.
Stevo Kuzmanovic Offline
· 14.02.2023. 09:13
Drug i ja bi se učlanili u neko lovačko društvo u Banatu, da li neko zna gde se primaju članovi sa strane?
Stevo Kuzmanovic Offline
· 14.02.2023. 09:10
Pozdrav svima..
Anita Randjelovic Offline
· 11.02.2023. 15:09
Da li neko zna proceduru zamene cevi kod karabina?
ĆIRKO PA JEL TI NEZNAŠ DA U INDJIJU IMA DJUNGLA?
što to trpimo.